Прочетен: 1637 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 12.05.2020 14:37
.
.
Неговият глас напомняше равномерния и равнодушен ход на часовник.
Р.М.Рилке
Ние, хората, искаме да влезем във времето. Всеки по своя си начин. Каква е причината? Навярно тази, че то никак не се интересува от нас. Учудени, озадачени, невярващи – опитваме се да обърнем вниманието му върху себе си. Правим неща за времето след нас. По-късно почти винаги се оказва, че не сме имали основания, или че направеното от нас поражда други основания.
Ужасени сме – то е безразлично към нас. Но какво е време? Някой, живял преди сто, преди хиляда години, аз, ти, друг – нероден. Дървета, които съхнат и дървета, които пускат нови филизи.
Течащо по човешки или природни причини – един миг живее дълго, а празното време трае в мисълта ни един миг; бурно или безоблачно, топло или студено.
Ужасяваме се, че срокът на един осмислен човешки живот е кратък.
Но остава утехата, че след него идва друг, който преосмисля миналия, за да осмисли своя.
1989 г.
© nada - Надежда Григорова
2. Къде отиваме насън?
3. Криле
4. Другото аз
5. hikari
6. Вкусът на портокала
7. Един професионалист за шистовия газ
8. Развратителното въздействие на администрацията върху духа
9. Кърт Вонегът
10. И още Кърт Вонегът - Синята брада
11. Стивън Кинг За писането: Мемоари на занаята
12. Блогът на Николай Тодоров - поет, преводач, писател